Когато се казва многократно „няма държава” и това пищи в ушите и кънти в главите, значи операционната система се е обозила тотално. Нужен е рестарт, формат диск или преинсталация – въпрос на асоциация.
Не иде реч за рестарт на политическата система, нито за монархия или вид република. Иде реч за друго – рестарт на Държавата.
Посоката на решението е – Саракт!Днес е денят на Левски. Споменът за него е жив и докато е жив, винаги ще има надежда. Духът на Левски да се възкреси. Очаквам го. Скоро. В някой от нас. В някои от нас. В много от нас.
Казва се, че Левски е роден от епохата, от обстоятелствата, а не просто личност с титанични способности.
И сега епохата е такава. Обстоятелствата вече „са узрели”. Толкова насъбрана енергия от причини – мисли – изречени слова не може да не избухне в действия.
Не е нужно човек да е пророк, за да го провиди. То е логично, оттам и видно.
Настроен съм оптимистично. Защото „скоро” е 2017 г. и тя е скоро.
Но тези „невчесани мисли” не се родиха от мисълта за Левски. Случайно или не – съвпадение в датата. Днес научих нещо, което за кой ли път ме вбеси. Беше капка, която преля чашата и ме провокира да драсна това.
Правех поддръжка на софтуера на един клиент – община в Североизточна България, Шуменско.
Поговорихме по телефона със системния администратор и той сподели следното:
„Казаха ни от министерството, че по еди какъв си проект за Електронното правителство ни дават безплатен софтуер, за да се включим в даването на административни услуги по електронен път на гражданите – примерно издаване акт за раждане или удостоверение за наследници. Звъннах на фирмата, която спечелила конкурса по тоя проект да питам за подробности. Оттам почнаха да ми обясняват, че трябва еди какъв си сървър, Оракъл база данни и регистрирането на една услуга ще ни струва 70 000 лева. Ужасих се и отидох при кмета.
– Е как бе? Ние предоставяме около 250 общински услуги, ако за всяка трябва да платим по 70 000, как?
Кметът ми заръча да пишем до министерството писмо.
Получих отговор, подписан от министърката – „Съжаляваме, но това е частна компания и нищо не можем да направим”.
Е това каква държава е???
Лапат се тлъсти пачки от Европрограмите, разпределят се – за мен, за теб. Отчитат се безсмислени дейности. А след това потоп.
Е, като се погледнем в огледалото, кого виждаме?
Пеевски или Левски?
Съучастници, пионки, далавераджии, зомбита или борци за свободата?
А кого искаме да видим?
Въпрос на личен избор. А рестартът, независимо от това, ще се състои. Кога – въпрос на ускорение.
От множество лични избори.